СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКА КАТОЛИЧЕСКА ЕПАРХИЯ

• Възложител : Софийско-Пловдивска католическа епархия
  
  
• Проект (2002 г.)
  
  
• Местоположение: гр. София, УПИ-14, кв. 194, м. “Западно направление”
  
  
• Разгъната застроена площ: 4175 м2
  
  
• Проектантски колектив: арх. К. Пеев, арх. Р. Рашков

Възложител: “Команс 2000”

Инвеститор:Софийско-Пловдивска католическа епархия

Времетраене на проектирането: 03.2002 г. - 07.2002 г.

Период на строителство: 2002 г. - в процес на строителство

Този текст е в пъти по-голям от подобни други текстове. Ако може малко да се съкрати.

ЕКСА изпълни идеен и пълен технически проект за църковен комплекс от две сгради и площад по части: Архитектурна, Вътрешен дизайн, ПСД.

Комплексът се състои от католически храм – катедрала “Св. Йосиф”, енорийски дом и две подземни нива. Катедралата по задание е зална сграда с балкон-галерия за около 500 души, отговаряща на нормативните изисквания за концертна зала от среден клас. Енорийският дом по същество е триетажна постройка с административни и жилищно-стопански функции. Първото подземно ниво представлява полусутерен, открит на север и на изток към археологичексите разкопки. В него са разположени неделно училище, сервизни помещения и паркинг с ограничен достъп. Вторият сутерен е предназначен за паркиране на външни посетители и за трафопост.
При обемно-пространственото изграждане се налагат следните изисквания и ограничители, включващи задължително разделяне на функциите: храмовата – богослужебна, и обслужващата – административно-жилищна. Това предопределя съществуването на два основни обема, свързани Г-образно. По изискване на НИПК основната застройка не трябва да “стъпва” върху археологията, ето защо външните стени и на двете подземни нива отстъпват от разкритата “сграда на митницата”. В тази част на имота няма сгради върху подземните нива, а се оформя малък площад - “пиацета”. Това преходно, публично пространство в североизточния ъгъл на имота е затворено от юг и запад от Г-образното застрояване и е заобиколено с двойна аркада. Така композицията от обеми нараства от североизток към югозапад и получава своята кулминация в кулата – камбанария, ситуирана в точката на допиране между катедралата и дома. В подножието на “кампанилата” се оформя проход. В зоната на подхода от метростанцията ще бъде разположена статуя на папа Йоан XXIII.

Във функционално отношение комплексът е решен с къси и ясни връзки, използвана е мрежа от оси. Спазени са изискванията за ограничен достъп до отделни части на обекта, осигурени са необходимите аварийни изходи.
На балкон-галерията е предвидено място за още 170 стола и църковен хор от 24 певци с ръководител-органист. Срещуположно на стълбището е стаята за подготовка на хористите. Двете крила на балкона падат амфитеатрално, целта е да има поглед към водещия службата. Осветлението е решено богато и равномерно, чрез лентово разположените отвори на базиликалното покритие и през високи шлицове на всяка ос на северната и южната фасада. Своеобразен акцент в това отношение представлява голямата розета над входа на западната фасада-витраж. В работна фаза се предвижда изпълнението на акустичен проект.

Кулата-камбанария изпълнява композиционни и естетико-художествени задачи, свързани и с традицията, тъй като “камбанният” звук, призоваващ богомолците, ще се възпроизвежда по електро-акустичен начин.
Вторият етаж не е застроен изцяло, с цел понижаване на етажността на изток към аркадата и археологията. Така по цялата дължина на сградата, от изток, се оформя панорамна тераса, представляваща покрив на съответната част от първия етаж.

Автомобилният достъп до енорийския дом и зареждането му се осъществяват през първото подземно ниво; съществуващата рампа на гаражите под бул. “Т. Александров” се продължава с един вираж. По този начин се преодолява необходимата денивелация и се влиза в служебния паркинг, където са осигурени места за автомобили и микробуси. Той се ползва от служителите и VIP-гостите на дома и има отделна вертикална комуникация.
На същото ниво са разположени четирите зали на неделното училище със самостоятелен достъп от север. Те могат да се обединяват и разделят чрез подвижни стени, за нуждите на различни (по броя на присъстващите) прояви

На второто подземно ниво се намира паркингът за външни посетители на комплекса. Той разполага с 39 места за леки автомобили. Предвидени са помещения за котелно, трафопост, охрана и склад. Това ниво се обслужва от рампа и вход-изход за автомобили, разположени от север, а вертикалната комуникация, свързваща първи сутерен с катедралата, е продължена и до това ниво.

Архитектурният образ е повлиян от класическите пропорции на Флорентинския ренесанс - главно при изграждането на фасадите на катедралата и колонадата-аркада, ограждаща площадното пространство, както и при декорацията на настилката на “пиацетата”. Формата е стилизирана и изчистена, а ползването на съвременни материали и технологии осъществява диалога между миналото и съвременността. Този подход е колкото либерален, толкова и толерантен към традицията в строителството на католическите храмове. Той е адаптивен към урбанистичния контекст и позволява едно органично решение, внасящо необходимото спокойствие и тържественост в квартала.

Съвременният образ на архитектурния комплекс се подчертава от завършващите части на сградите и кулата, стилизираните контрафорси, хоризонталното членение на облицовката, изпълнено от два вида естествен материал – камък, на ивици. Внасянето на материали като стъкло и неръждаема стомана, както и най-модерната дограма също ще допринесат за актуалността на нейното звучене, в хармония с новото, ускорено застрояване на “Западното направление” на гр. София.