Eksa
Eksa
  Начало Eksa Новини Eksa Услуги Eksa Обекти Eksa Клиенти Eksa Отзиви Eksa Контакти EN Eksa
Eksa
Eksa
Eksa
Eksa
Eksa

ЕКСА

ЕКСА АД е сертифицирана по:
ЕКСА АД е вписана в Централен Професионален Регистър на строителя на Камара на Строителите в България за изпълнител на следните дейности:
ЕКСА АД членува в:

Новини

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ
прочети повече
Тържествено откриване  на къщата-музей „Хр. Смирненски“ по проект на ЕКСА АД
Тържествено откриване на къщата-музей „Хр. Смирненски“ по проект на ЕКСА АД
прочети повече
вижте всички новини

ЕКСА Търсене

Търси
 

Медиите за ЕКСА

Интервю с Арх. Константин Пеев, изп. директор на ЕКСА АД, в. Строителство и градът, брой 32 от 02/09/2013.2005

amoxicillin without prescription

buy amoxicillin without prescription read here amoxicillin without insurance

zestril

zestril lunchroomtasty.nl

antabuse

antabuse livijn.se

cheap abortion clinics in detroit mi

cheap abortion clinics in detroit mi viaggiatoritalianiassociati.com

benadryl and pregnancy

benadryl and pregnancy category mcefun.nrossen.dk

cialis generico italia

cialis generico

viagra prodej ostrava

viagra

seroquel compendium

seroquel notice

mixing melatonin and weed

melatonin weed withdrawal ecblog.azurewebsites.net

cialis 20 mg

cialis generico
Арх. Пеев, в момента като че ли има повече работа по обекти на културно-историческото наследство?
- Да, има около 30 обекта на културно-историческото наследство с финансиране по програма "Регионално развитие". Работите по тези обекти включват реставрация на археологически паметници на културата. Реализирането им цели повишаване на туристическия потенциал в различни общини от София до Свиленград. Такива паметници са калето в Мездра, калето в Попово, Асеновата крепост, Червената черква в Перущица и др.


На какви обекти работите или кандидатствате?
- Фирма ЕКСА АД, на която съм изпълнителен директор и главен проектант, има реализирани множество обекти по "Регионално развитие", сред които крепостта "Туида" в Сливен, ландшафтно-историческият парк "Градище", за който сме ангажирани както за изготвяне на работния инвестиционен проект, така и за изпълнението му. Всички тези обeкти, а и много други от това естество, сме изпълнили качествено и в срок и сме получили референции от съответния възложител.
Участвахме и в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за реставрация на двореца в Евксиноград и парка към него, но тя бе прекратена от Министерския съвет.

Можете ли да коментирате възможностите за възстановяване на средновековни крепости в България, според проф. Божидар Димитров те са над 7000 в цялата страна.
- Проф. Божидар Димитров най-добре знае какъв е броят им. Някои от тях са и антични. Може да се възстановят, ако има смисъл и ефективност, но съм далеч от мисълта, че всичките крият туристически потенциал и възстановяването им ще привлече голяма посещаемост. Това се отнася и за всички над 40 000 паметници на културата в цялата страна.

Според вас възможно ли е те да бъдат надстроявани, това ще засили ли туристическия им потенциал, или е по-добре да остават на зидове?
- Винаги трябва да се търси мярка между привлекателност и атрактивност и спазване на принципите на професионалната и научната реставрация.
Националната практика в тази посока показва, че не се възприемат добре проектни инициативи, базирани на хипотетични възстановки върху старинни останки, без задълбочени изследвания и анализ на подобни примери и сигурни доказателства за функцията и вида им. От друга гледна точка трудно се взема решение към коя дата да се възстанови старината, защото основно в археологическите паметници се наблюдават няколко периода на изграждане.
Практиката при изготвянето на проект е първоначално да се направи подробно проучване и да се избере оптимална дата, при положение че не се експонират всички исторически пластове или това не е възможно, защото късните закриват старите.
В някои случаи е необходимо да се вземат дефинитивни решения за отстраняване на части от паметника с цел хипотетична възстановка на старината за определена дата в миналото. Този процес е сложен и е свързан със задълбочени изследвания. Има редица подобни примери в Европа. Този тип интервенция се нарича експериментална археология, което означава пълна възстановка не само на архитектурния облик на обекта, но и на функцията му, конструкцията, особеностите на интериора, водопровода, канализацията, транспортната система (конюшни, обори и др.), както и всички специфични детайли. Тези практики се срещат рядко и са доста скъпи. Налице са подобни реализирани примери за обекти във Франция, Австрия, Италия и др., но изпълнението им струва от порядъка на десетки млн. евро. Засега България няма финансовата възможност за такъв тип експониране на културно наследство.

Каква е ролята на НИНКН както по отношение на бързината на проектите, така и по обема на разрешената намеса?
- НИНКН е утвърдена институция, която работи по принципите на Венецианската харта. Би могло да се каже, че до известна степен се ограничи използването на съвременни похвати в експонирането на паметниците на културата в полза на т.нар. научна консервация, която изисква експониране на всички периоди в техния автентичен вид с малко видими интервенции, ясно отличаване на епохите и подчертаване на съвременната намеса. НИНКН се придържа към подобна гледна точка. Използването на супер съвременни материали и техники може да се одобри при изключително убедително решение, което не нарушава допустимите изисквания на института.

Кое е най-важното за социализирането и успешното функциониране на паметник на културата?
- Възложителят да е компетентен, да знае какво може да си позволи със средствата, с които разполага. От изключителна важност е проектите да са професионално изготвени и одобрени без излишни протекции и натиск от институции или хора, които временно ръководят определени процеси или служби. Ако тези две неща се спазят, резултатът е добър на разумна цена и се признава не само от местните величия, а и от хора, оценяващи постиженията в опазването на културното наследство от България и всички страни по света.

Можете ли да коментирате начините на финансиране и процеса на осъществяване на проектите от общините в България?
- В настоящия момент липсва концепция и държавна политика в областта на опазването на културното наследство с утвърдени принципи и регламентиран бюджет за дълги години напред и ясни цели за постигане, от една страна, от друга страна, разумно разпределение на инвестициите и степенуване и приоритизиране на интервенцията по различни паметници и старини. Средствата и проектите не са свързани с пространствена логика и целесъобразност за тяхното финансиране.
Необходимо е да се обърне внимание на популярните обекти на културното наследство. Това би довело до повишаване на туристическия потенциал и финансова възвращаемост на вложените средства. Трябва да се стимулират разнообразни форми на местен бизнес, свързан с атракции, услуги и др.
Бих дал два крайни примера: Царевец – един добър пример. Отличава се с висок туристически интерес и голяма популярност, широка гама от предлагани услуги, предоставени от представители на местния бизнес.
От друга страна, Старинен Пловдив: огромен туристически потенциал, базиран на богато историческо наследство от античността до по-късните епохи. Въпреки това липсват одобрени и реализирани големи проекти за експониране и представяне на старинна история в привлекателна съвременна градска среда. В градския център има много археологически паметници, част от които представляват частна собственост и не е правено нищо за тяхното експониране и разкриване на потенциала им.
Тъй като хората, които са запознати и се интересуват от културно наследство, са образовани и ценят добре направените и експонирани старини, ако всички сме съгласни България трябва да се мери по най-добрите световни образци, следва да се работи в тази посока.

Какво е мястото на частните спонсори в момента? Какви възможности и стимули осигурява държавата? 
- Това е твърде слабо уреден въпрос. Държавата и общините не подпомагат достатъчно собствениците и частните спонсори. Налице са много сложни казуси – например доста често се срещат обекти на недвижимото културно наследство наполовина да са частна собственост и наполовина държавна. За да се предприеме нещо, е необходимо да се съберат всички собственици, а някои от тях дори не са в България.
Много малък брой сгради – паметници на културата, са притежание на институции или частни лица с финансови възможности да си позволят обновяването им. За такива случаи е необходимо да има държавна и общинска политика, както е в Европа, където, ако нямаш средства за поддържане на сграда – паметник на културата, тя се изкупува или се предлагат различни схеми за изплащане на реставрацията й.
В България трудно се одобряват и отделят средства за инициативи, ако не са по идея на държавата или съответната община. Тепърва предстои собствениците и частният бизнес да вземат активно участие в процесите на опазване, адаптиране и социализиране на паметниците на културата.

От тази гледна точка можете ли да коментирате развитието на обектите в столицата или другаде?
- През последните десет години в столицата все пак се забелязва развитие по поддръжката и реставрацията на сградите – паметници на културата. В центъра на града се реставрират сградите на Kняжеския дворец, Националната опера и балет, Съдебната палата, Народния театър и др. Редица сгради, които са ползвани от банкови институции, също са добре реставрирани. Но от друга страна, в последно време нещата се забавиха поради обективни и субективни причини. Разкри се мощна археология вследствие на реализацията на втория метродиаметър. Относно тези проблеми детайлна информация следва да бъде изискана от Столичната община и Министерството на културата.

Интервюто взе Николай Тодоров


назад
Eksa
Eksa
English version WebDesignBG         © ЕКСА АД - Всички права запазени
Eksa