ЕКСА
| ЕКСА АД е сертифицирана по:
|
| ЕКСА АД е вписана в Централен Професионален Регистър на строителя на Камара на Строителите в България за изпълнител на следните дейности:
|
Новини
.png&w=230&h=173) | | Тържествено откриване на къщата-музей „Хр. Смирненски“ по проект на ЕКСА АД | | прочети повече |
ЕКСА Търсене
|
|
Медиите за ЕКСА
Интервю с Арх. Константин Пеев, изп. директор на ЕКСА АД, в. Строителство и градът, брой 32 от 02/09/2013.2005
amoxicillin without prescription buy amoxicillin without prescription read here amoxicillin without insurance seroquel compendium seroquel notice
- Да, има около 30 обекта на културно-историческото наследство с финансиране по програма "Регионално развитие". Работите по тези обекти включват реставрация на археологически паметници на културата. Реализирането им цели повишаване на туристическия потенциал в различни общини от София до Свиленград. Такива паметници са калето в Мездра, калето в Попово, Асеновата крепост, Червената черква в Перущица и др.
На какви обекти работите или кандидатствате?
- Фирма ЕКСА АД, на която съм изпълнителен директор и главен проектант, има реализирани множество обекти по "Регионално развитие", сред които крепостта "Туида" в Сливен, ландшафтно-историческият парк "Градище", за който сме ангажирани както за изготвяне на работния инвестиционен проект, така и за изпълнението му. Всички тези обeкти, а и много други от това естество, сме изпълнили качествено и в срок и сме получили референции от съответния възложител.
Участвахме и в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за реставрация на двореца в Евксиноград и парка към него, но тя бе прекратена от Министерския съвет.
Можете ли да коментирате възможностите за възстановяване на средновековни крепости в България, според проф. Божидар Димитров те са над 7000 в цялата страна.
- Проф. Божидар Димитров най-добре знае какъв е броят им. Някои от тях са и антични. Може да се възстановят, ако има смисъл и ефективност, но съм далеч от мисълта, че всичките крият туристически потенциал и възстановяването им ще привлече голяма посещаемост. Това се отнася и за всички над 40 000 паметници на културата в цялата страна.
Според вас възможно ли е те да бъдат надстроявани, това ще засили ли туристическия им потенциал, или е по-добре да остават на зидове?
- Винаги трябва да се търси мярка между привлекателност и атрактивност и спазване на принципите на професионалната и научната реставрация.
Националната практика в тази посока показва, че не се възприемат добре проектни инициативи, базирани на хипотетични възстановки върху старинни останки, без задълбочени изследвания и анализ на подобни примери и сигурни доказателства за функцията и вида им. От друга гледна точка трудно се взема решение към коя дата да се възстанови старината, защото основно в археологическите паметници се наблюдават няколко периода на изграждане.
Практиката при изготвянето на проект е първоначално да се направи подробно проучване и да се избере оптимална дата, при положение че не се експонират всички исторически пластове или това не е възможно, защото късните закриват старите.
В някои случаи е необходимо да се вземат дефинитивни решения за отстраняване на части от паметника с цел хипотетична възстановка на старината за определена дата в миналото. Този процес е сложен и е свързан със задълбочени изследвания. Има редица подобни примери в Европа. Този тип интервенция се нарича експериментална археология, което означава пълна възстановка не само на архитектурния облик на обекта, но и на функцията му, конструкцията, особеностите на интериора, водопровода, канализацията, транспортната система (конюшни, обори и др.), както и всички специфични детайли. Тези практики се срещат рядко и са доста скъпи. Налице са подобни реализирани примери за обекти във Франция, Австрия, Италия и др., но изпълнението им струва от порядъка на десетки млн. евро. Засега България няма финансовата възможност за такъв тип експониране на културно наследство.
Каква е ролята на НИНКН както по отношение на бързината на проектите, така и по обема на разрешената намеса?
- НИНКН е утвърдена институция, която работи по принципите на Венецианската харта. Би могло да се каже, че до известна степен се ограничи използването на съвременни похвати в експонирането на паметниците на културата в полза на т.нар. научна консервация, която изисква експониране на всички периоди в техния автентичен вид с малко видими интервенции, ясно отличаване на епохите и подчертаване на съвременната намеса. НИНКН се придържа към подобна гледна точка. Използването на супер съвременни материали и техники може да се одобри при изключително убедително решение, което не нарушава допустимите изисквания на института.
Кое е най-важното за социализирането и успешното функциониране на паметник на културата?
- Възложителят да е компетентен, да знае какво може да си позволи със средствата, с които разполага. От изключителна важност е проектите да са професионално изготвени и одобрени без излишни протекции и натиск от институции или хора, които временно ръководят определени процеси или служби. Ако тези две неща се спазят, резултатът е добър на разумна цена и се признава не само от местните величия, а и от хора, оценяващи постиженията в опазването на културното наследство от България и всички страни по света.
Можете ли да коментирате начините на финансиране и процеса на осъществяване на проектите от общините в България?
- В настоящия момент липсва концепция и държавна политика в областта на опазването на културното наследство с утвърдени принципи и регламентиран бюджет за дълги години напред и ясни цели за постигане, от една страна, от друга страна, разумно разпределение на инвестициите и степенуване и приоритизиране на интервенцията по различни паметници и старини. Средствата и проектите не са свързани с пространствена логика и целесъобразност за тяхното финансиране.
Необходимо е да се обърне внимание на популярните обекти на културното наследство. Това би довело до повишаване на туристическия потенциал и финансова възвращаемост на вложените средства. Трябва да се стимулират разнообразни форми на местен бизнес, свързан с атракции, услуги и др.
Бих дал два крайни примера: Царевец – един добър пример. Отличава се с висок туристически интерес и голяма популярност, широка гама от предлагани услуги, предоставени от представители на местния бизнес.
От друга страна, Старинен Пловдив: огромен туристически потенциал, базиран на богато историческо наследство от античността до по-късните епохи. Въпреки това липсват одобрени и реализирани големи проекти за експониране и представяне на старинна история в привлекателна съвременна градска среда. В градския център има много археологически паметници, част от които представляват частна собственост и не е правено нищо за тяхното експониране и разкриване на потенциала им.
Тъй като хората, които са запознати и се интересуват от културно наследство, са образовани и ценят добре направените и експонирани старини, ако всички сме съгласни България трябва да се мери по най-добрите световни образци, следва да се работи в тази посока.
Какво е мястото на частните спонсори в момента? Какви възможности и стимули осигурява държавата?
- Това е твърде слабо уреден въпрос. Държавата и общините не подпомагат достатъчно собствениците и частните спонсори. Налице са много сложни казуси – например доста често се срещат обекти на недвижимото културно наследство наполовина да са частна собственост и наполовина държавна. За да се предприеме нещо, е необходимо да се съберат всички собственици, а някои от тях дори не са в България.
Много малък брой сгради – паметници на културата, са притежание на институции или частни лица с финансови възможности да си позволят обновяването им. За такива случаи е необходимо да има държавна и общинска политика, както е в Европа, където, ако нямаш средства за поддържане на сграда – паметник на културата, тя се изкупува или се предлагат различни схеми за изплащане на реставрацията й.
В България трудно се одобряват и отделят средства за инициативи, ако не са по идея на държавата или съответната община. Тепърва предстои собствениците и частният бизнес да вземат активно участие в процесите на опазване, адаптиране и социализиране на паметниците на културата.
От тази гледна точка можете ли да коментирате развитието на обектите в столицата или другаде?
- През последните десет години в столицата все пак се забелязва развитие по поддръжката и реставрацията на сградите – паметници на културата. В центъра на града се реставрират сградите на Kняжеския дворец, Националната опера и балет, Съдебната палата, Народния театър и др. Редица сгради, които са ползвани от банкови институции, също са добре реставрирани. Но от друга страна, в последно време нещата се забавиха поради обективни и субективни причини. Разкри се мощна археология вследствие на реализацията на втория метродиаметър. Относно тези проблеми детайлна информация следва да бъде изискана от Столичната община и Министерството на културата.
Интервюто взе Николай Тодоров
|
назад
|
;){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}
.jpg');){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}
;){kind=link}