Eksa
Eksa
  Начало Eksa Новини Eksa Услуги Eksa Обекти Eksa Клиенти Eksa Отзиви Eksa Контакти EN Eksa
Eksa
Eksa
Eksa
Eksa
Eksa

ЕКСА

ЕКСА АД е сертифицирана по:
ЕКСА АД е вписана в Централен Професионален Регистър на строителя на Камара на Строителите в България за изпълнител на следните дейности:
ЕКСА АД членува в:

Новини

ЕКСА АД получи награда „Сграда на годината“ 2016
ЕКСА АД получи награда „Сграда на годината“ 2016
прочети повече
Военноморският клуб грейна с нова визия
Военноморският клуб грейна с нова визия
прочети повече
вижте всички новини

ЕКСА Търсене

Търси
 

Медиите за ЕКСА

Предстои експониране на западната порта на крепостта „Сердика” 18.06 .2010

Фокус: Архитект Пеев, вие сте работил по някои от паметниците от античната крепост Сердика. Какви са размерите на цялата крепост и как е разположена тя? Това, което вече е експонирано и това, което сега се разкрива при строежа на втория метродиаметър, това ли са размерите на крепостта?
Константин Пеев: Това, което е експонирано, представлява части от крепостта. Сердийската крепост представлява удължен правоъгълник в посока север-юг. Тясната страна е около 250 м, а дългата страна е 450-480 м широка. В северозападната част тя е леко скосена, защото извън крепостта е имало некропол и още древните са направили скосяване. Затова крепостта е по-скоро като петоъгълник, но се подчинява на правилата за изграждане на римските крепости, т.е. по т.нар. хиподамова система. Има две главни улици- кардо и декуманус, които са под прав ъгъл и се пресичат в центъра на крепостната структура и там обикновено се намира и Форумът. Южната крепостна стена е условно казано под съвременната ул. „Алабин”, северната крупостна стена и северната порта са на кръстовището на бул. „Мария Луиза” и „Екзарх Йосиф” на ъгъла на „Халите”, източната крепостна стена минава край бившия партиен дом, където е експонирана източната порта, а западната крепостна стена минава източно от новата катедрала „Св. Йосиф”. Това са размерите на Сердийската крепост. Изграждането й започва през ІІ век, през византийския период е удебелена стената с още 2,5 м. Има различни типове охранителни кули - кръгли кули, петоъгълни кули, свързани с различни периоди и начина на портификация на крепостта. Най-големи разкрития са направени при строежа на бившия партиен дом, на хотел „Балкан-Шератон” и на ЦУМ през 50-те години на миналия век. Тогава са намерени голяма част от останките и археологията, която днес може да бъде видяна и посетена. Тогава сградите са били строени по друг начин по т.нар. скелетно-гредова система. Те не са били с цялостен изкоп, а изкопите са били с размер 5 м на 5 м през съответното осово разстояние. Не е разкрито всичко на площадка, както в момента става разкриването, а са открити останките само в тези квадратни отвори, но са намерени доста части. Това, което е било под тези сгради, не е запазено и още тогава е било демонтирано. Единственото нещо, което е било запазено, това е комплексът на източната порта пред бившия партиен дом. Друга част, която може да бъде видяна, са останките, които са в изкопа между катедралата „Св. Йосиф” и ул. „Вашингтон”. Част от крепостна стена и една кръгла кула има в сградата на „Булбанк” в подземната и приземната част, които също може да бъдат видени. Върху тези останки има една средновековна черква „Свети Спас”, която също е запазена, но не е открита за посетители. Триъгълна кула има в мазата на магазин „София”. През последните години при строителството на метрото се откриха останки при метростанция „Сердика”, която функционира от 10-на години. Там откритите останки бяха пакетирани, демонтирани, номерирани и съхранени на склад в един склад на „Метрополитен”. Беше изграден специален археологически етаж, на който те трябваше да бъдат върнати и експонирани, но в момента този етаж се ползва като паркинг, но евентуално този етаж ще се използва за археологическите открития, които бяха намерени и запазени тогава.
Фокус: Каква част от крепостта е разкрита и тези обекти, които са експонирани, какви сгради представляват?
Константин Пеев: От Античността има различни сгради с различно предназначение. При хотел „Шератон” в неговия северозападен ъгъл е била сградата на булевтериона или Народното събрание, където са заседавали старейшините. Но той е демонтиран, представлява една малка амфитеатрална сграда, която е с диаметър около 20 м. Друга доста по-голяма сграда, която не е проучена, се намира под черквата „Св. Неделя”. Сградата е огромна - някои от археолозите казват, че това е императорски дворец на Константин, други - че е сердикийски термии. Сградата е проучвана частично и сега си стои под земята и чака разкриване и проучване. Други части, които са разкрити, са части от инсули. Това са жилищни сгради, които са затворени между 4 улици. Една такава сграда има разкрита под днешната сграда на „Кореком” на ул. „Цар Калоян”. Там даже има и мозайки, но не са открити за посетители. В сградата на Министерство на културата има една антична базилика, тя може да бъде видяна от ресторанта отстрани. Тя е добре консервирана и експонирана, в подземието на Халите останките също са добре експонирани. Те бяха експонирани по времето на реставрирането на Халите.
Фокус: Сега, при изграждането на втори метродиаметър, излизат още останки от древната крепост. Сгради с какво предназначение се откриват сега?
Константин Пеев: Не са важни само сградите, важни са и улиците. Те са два вида. Едните са декумануси и са насочени от изток на запад, а другите са кардо и вървят от север на юг. Двата типа улици се пресичат под прав ъгъл. Така че при разкопките при метростанция „Сердика” имаше един малък декуманус и едно по-второстепенно кръстовище. Тук на мястото на разкопките на втория метродиаметър излезе главният декуманус максимус, който е свързвал източната порта на Сердика и западната порта на Сердика. Това е една доста широка улица от 7-8 м., с каменни блокове, в момента се работи по археологията, изготвят се проекти за експониране, временното преместване и съхранение и евентуално тези открития, които бъдат преместени, да могат да бъдат върнати и експонирани върху Станция №8 на метрото.
Фокус: Вие сте работил по една разработка за западна порта на крепостта. Бихте ли разказал за тази ваша разработка - какво включваше, какво е реализирано?
Константин Пеев: За съжаление, нищо не е реализирано. Западната порта е открита преди много години - преди 30 години. Имало е идея да се строи голяма обществена сграда в този квадрант. Това е карето между бул. „Тодор Александров”, ул. „Вашингтон” и ул. „Цар Борис”. Единствената нова постройка, която е реализирана там, това е католическата катедрала „Св. Йосиф”, на която аз съм проектант. Там западно от крепостната стена, извън нея в един участък имаше една т.нар. сграда на митниците - тя е посрещала идващите от западна посока към Сердика. Останките на тази сграда бяха запазени и експонирани под двора на катедралата. Тя си е там, почистена е. Останките в комплекса „Западна порта” включват една обществена сграда, двор, части от базилика, един огромен мраморен блок, на който е изписан същият надпис, който виждаме при подлеза на Източната порта. Това е уникално, защото никъде в Европа не са открити два надписа за една и съща крепост на двата й входа. Предстои западната порта да се експонира. Аз съм правил проекти за експониране, без социализация на археологията. Западна порта предстои да бъде експонирана - и съвременната управа на града, и строителите на метрото и всички са съгласни, че тези останки ще бъдат организирани в една обща подземна урбанизирана среда - както пространството при Ларгото, както и в западна посока, за да може да се експонира почти цялата централна част на сердикийската крепост - улици, различни видове сгради.
Фокус: Запознат ли сте с проекта на главния архитект на София за експонирането на останките?
Константин Пеев: Проектът още не е завършен, но това е основната идея. Да се направи урбанизирана среда, където да се експонират останките на Сердика.
Фокус: Каква е съдбата на разкопките при метростанция „Сердика”?
Константин Пеев: Евентуално една част от паркинга, който е изграден там, ще бъде освободена и там ще бъде експонирана археологията, която беше намерена. Това са малки сгради. Има една обществена тоалетна. Този декуманус излиза точно при Западната крепостна стена между една триъгълна и една кръгла кула. Останките, които са при „Булбанк” са се запазили, понеже са под сградата, а тези, които бяха при метростанцията, бяха разделени на по-малки части, бяха пакетирани и изнесени в склад на „Метрополитена”.
Росица ГЕОРГИЕВА

 




назад
Eksa
Eksa
English version WebDesignBG         © ЕКСА АД - Всички права запазени
Eksa