• ISO 9001:2015
• ISO 45001:2018
• ISO 14001:2015

• КСБ: първа група строежи – от втора до пета категория
• КСБ: първа група строежи – строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „М” и т. 4, буква „Е” и т. 5 и буква „Е”
• КСБ: втора група строежи – от втора до четвърта категория
• КСБ: трета група строежи – от втора до пета категория
• КСБ: четвърта група строежи – от втора до пета категория
• КСБ: пета група строежи

• КРИБ
• БААИК
• АИКБ
• КСБ

Медиите за ЕКСА

РЕСТАВРАТОРИ ПРЕВРЪЩАТ СЪБОРЕТИНИТЕ В ПАЛАТИ, в-к Стандарт, 28.10.2006

Работата на реставратора е като на часовникаря. Понякога се налага да изпипваш един единствен детайл, пък бил и той само сантиметър голям. Знаят го най-добре 20 души, който в продължение на месеци възстановяваха фреските и тапетите в Наордния театър. Днес, докато чака вдигането на завесата, публиката с право ахка, оглеждайки разкоша на сградата.
През пръстите на реставраторите и художниците в ЕКСА мина и цялата позлата на рамките на фотографиите на известните актьори в храма на Мелпомена. Във фоайетата специалистите дори добавили някои детайли като допълнителни орнаменти към златните рамки, направили и експозиция на портретите на актьорите. Те експонирали скулптурата на Иван Вазов, възстановили стенописите и фреските по главните фоайета.
За да възстановят пълния блясък на Народния театър, специалистите издирили проекти отпреди 30 години. Успели да намерят фирмите, които са доставяли тогава боите, тапетите и позлатата. Така са реставрирани и гримьорните и всички камерни сцени. Докато траел ремонтът, театралните звезди през цялото време се интересували от цветовете, плочките и другите детайли. И дори давали съвет на работниците. Фирмата е реконструирала и сцената на най-големия театър у нас. Когато ръководителят на групата по дървообрботка разбрал, че хората му ще я стягат възкликнал: „Ами аз съм правил дървената и конструкция”. Така фирмата се справила блестящо и без затруднения със задачата.
Работата върху стари сгради, независимо дали са паметници на културата или не, е изключително отговорна, категорични са експерти. Напоследък стават доста инциденти с рушащи се здания и затова, когато архитект или реставратор работи по тях, трябва да е много добре подготвен. Основно изискване е сградата да се проучи детайлно. Това означава да се изяснят всички особености на постройката, както и да се вземат всички мерки за безопасност. След къртовския труд по изпипване на всеки отделен детайл до най-малката подробност, сградата получава нов блясък. Целта обаче е тя да остане устойчива и да продължи да функционира. Работата на експертите няма нищо общо със строителството, защото майсторите реставратори имат тежката задача хем да запазват старата сграда с всичките й особености, хем да вкарат новите технологии в нея. През последните години десетки стари сгради в София върнаха блясъка си отпреди десетилетия и привличат погледите на туристите. Всеки дошъл в столицата задължително си прави снимка за спомен пред Народното Събрание. Фасадата му също е заслуга на ЕКСА. Фирмата успяла да реставрира фасадите на парламента за рекордно кратко време само докато депутатите са били в отпуск. Така народните представители не са били смущавани от работата на експертите. Но се наложило да работят на 4 смени, за да се вместят в сроковете. Освен всичко друго трябвало да работят така, че да не създават неприятен облик на столицата, нито проблеми на минаващите граждани край парламента. Това беше преди 6 години, спомнят си от фирмата. След успешното приключване на реставрацията на сградата на парламента ЕКСА печели и конкурс по програма „Красива България” за реставрация на Министерството на земеделието. Когато специалистите от ЕКСА отиват да се представят на администрацията, ги посрещнали с думите: „Видяхме как направихте Народното събрание като мерцедес и искаме да сторите същото и с нашата сграда”. Това е бил един от най-големите комплименти за фирмата.
ЕКСА е реконструирала и сградата на Висшия съдебен съвет. Специалистите се погрижили за залата, в която всяка сряда заседават висшите магистрати, да е с европейски вид. ЕКСА има принос за уютния вид на приемната на първия етаж на Министерството на правосъдието, довериха юристите.
Фирмата, която е с 16-годишна история е направила представителната архитектура на метростанциите „Сердика” и „Люлин”. В момента екипите работят и на станцията пред Интерпред. Едно от най-големите предизвикателства пред екипа на ЕКСА обаче била реставрацията на сградата на Булбанк на ул. Калоян в столицата, която е строена в началото на миналия век. На първия етаж там се помещавал клон на банка, но горните етажи били в много лошо състояние и имало опасност от срутване. ЕКСА направила проект за укрепване на сградата с метална конструкция. Докато работниците правили нови основи в подземието, банковият клон продължавал да работи. Фирмата запазила фасадата, но отвътре построила сградата отново. Запазването ставало чрез впръскване на бетон под налягане в стените от вътрешната им страна. Минаващите по улицата хора нямали представа, че сградата се прави отново. Работниците си спомнят, че трябвало да пуснат носещите колони пред всички етажи до основите. Една от тях минала през стаята на секретарката на директора, която през това време уговаряла срещи и провеждала неотложни разговори.
В много от случаите при реставрацията на дадена сграда изникват непредвидени обстоятелства и трябва много бързо да се вземат решения, обясняват експертите. И дават за пример Княжеския дворец. Когато фирмата работила в частта на Етнографския музей, там имало поставени шперплатови стени, поставени след 1948 г. и работниците трябвало да ги махнат. Като ги демонтирали излезли най-неочаквано витражи, фигури и осветление отзад, които запазили. Фирмата има и голямо желание да реставрира асансьора, който е свързвал помещенията за отдих на царското семейство с първия етаж. Той представлява стая с мека мебел и е изключително ювелирно произведение. В момента входът му е откъм експозицията за монети и няма достъп до публика.
Работниците от ЕКСА работели по реставрацията на двореца, когато в България пристигнал представителна германската фондация „Мессершмидт”, който се интересувал от паметници на културата, имащи връзка с немската култура. Посетил Княжеския дворец, защото немски и австройски архитекти са проектирали сградата. Той се качил на покрива и останал удивен, че са закупили оригинални материали от Германия от същите доставчици, от които е купувал и самият цар Фердинанд, и че реставрационните технологии, които използвала фирмата, са на съвременно европейско ниво. Това го впечатлило и решил, че ще направи дарение за реставрацията на двореца.

автор Таня Красимирова