• ISO 9001:2015
• ISO 45001:2018
• ISO 14001:2015

• КСБ: първа група строежи – от втора до пета категория
• КСБ: първа група строежи – строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „М” и т. 4, буква „Е” и т. 5 и буква „Е”
• КСБ: втора група строежи – от втора до четвърта категория
• КСБ: трета група строежи – от втора до пета категория
• КСБ: четвърта група строежи – от втора до пета категория
• КСБ: пета група строежи

• КРИБ
• БААИК
• АИКБ
• КСБ

Медиите за ЕКСА

СЕНЗАЦИОННИ НАХОДКИ НА ИМПЕРАТОРСКИ ПЕЧАТИ, в-к Монитор, 29.11.2009

Административният областен център на Перперикон вече е напълно реставриран, съобщи вчера археологът Николай Овчаров.
Той се намира в местността клисе баши, на около 2 километра от скалния град на траките, и е датиран от 9-12 век. Проучванията са стартирали преди 2 години, а екипът на археолога Николай Овчаров се натъкнал на изненадващи находки. Според него областният център на Перперикон разкрива най-добрата византийска архитектура от разцвета на Византийската империя.
„Тогава самият Перперикон е бил само военна крепост, докато административните функции са били изнесени именно във вече реставрирания областен център. Това е продължавало до края на 12-и в., когато крепостта отново възвръща функциите си на главен център от античността”, посочи Овчаров. В рамките на онези 200 – 250 г. това място е било най-важното не само в Източно родопската област, но и в Тракия въобще, подчерта той.
Край крепостта Перперикон са се развивали цели имения, които са били свързани с неговото функциониране през различните периоди, разказва археологът. Историците, археолозите и реставраторите, ангажирани с проучванията на района около Перперикон, са си поставили целта да бъде възстановен целият блясък на скалния град на траките както от античността, така и от Средновековието. Сред уникалните находки по време на разкопките на областния център са сребърен ключ и кръст реликварий с частици от Божия кръст. Ключето е под витрина в музея, а кръстът реликварий – в манастирския комплекс „Успение Богородично” в Кърджали.
От историческа гледна точка обаче безспорно най-важна е колекцията от оловните печати, подчерта Овчаров. Преди старта на проучванията иманярите отново са били първи и са изнесли стотичи печати. Все пак археолозите останали около 120 такива печата, които са свидетелства за чиновници от Константинопол, за пазачите на императорската съкровищница, както и десетки печати с имената на епископи. Сред последните най-ценни са на епископите на Ахридос – епископия, която само допреди 20 г. не е била известна на науката. Тази епископия е функционирала в Източните Родопи, центърът й е бил в манастира „Св. Йоан Продром” в квартал Веселчане в Кърджали, обясни още Овчаров. Областната администрация е била между този манастир и Перперикон.
Според археолога общинарите в Кърджали трябва да положат усилия паметниците от грамадния комплекс Перперикон да се превърнат в обекти на културно-историческия туризъм.
Липсата на енергийни източници и вода, както и затрудненият достъп до вече реставрирания областен център обаче може да блокират наплива на туристите.

автор: Вилдан Байрямова