Eksa
Eksa
  Начало Eksa Новини Eksa Услуги Eksa Обекти Eksa Клиенти Eksa Отзиви Eksa Контакти EN Eksa
Eksa
Eksa
Eksa
Eksa
Eksa

ЕКСА

ЕКСА АД е сертифицирана по:
ЕКСА АД е вписана в Централен Професионален Регистър на строителя на Камара на Строителите в България за изпълнител на следните дейности:
ЕКСА АД членува в:

Новини

ЕКСА АД получи награда „Сграда на годината“ 2016
ЕКСА АД получи награда „Сграда на годината“ 2016
прочети повече
Военноморският клуб грейна с нова визия
Военноморският клуб грейна с нова визия
прочети повече
вижте всички новини

ЕКСА Търсене

Търси
 

Изграждането на метрото - разкриване на древната крепост „Сердика”

Фокус: Г-н Пеев, кои са най-интересни антични паметници на културата, върху които сте работили на територията на София?

Константин Пеев: Благодаря Ви за въпроса. Виждам, че с развитието на системата на „Метрополитен” и празника на българската културата и писменост – 24 май, това става една интересна и актуална тема. Много от столичани знаят, че в центъра на София се намират останките на антична Сердика – това е античната сердикийска крепост, която е наименувана по името на тракийското племе серди. След като тази част от територията на Балканския полуостров е завладяна от Римската империя, тук се основава античен град Сердика. В по-късни времена той се кръщава Средец и съвремието, след Освобождението от турско робство – София. Уникалното е, че нейните две главни улици „Кардо” и „Декуманос” са точно под двете съвременни главни улици, които се пресичат в точката на подлеза „Св. Петка”, която е в центъра на града. Съвременните улици са „Тодор Александров” и „Мария Луиза” и нейното продължение „Витоша” в южна посока. Много от столичани и посетителите на града са виждали части от тези антични останки, които някъде са по земята, някъде могат да се видят оформени места и пространства между сградите малко по-ниско от паважа. Основно античната част от тези културни пластове е на 3 метра под съвременното ниво на настилката, по която ходим.

Фокус: По кои обекти, част от античната крепост сте работил?
Константин Пеев: Аз лично съм работил по известен брой участници от този уникален археологически паметник. Ако споменем публикация в медиите от последните десетина дни, тя е в контекста на експонирането на цялото това археологическо наследство и в пространствата, които ще се появят между съвременното ниво и метросистемата. Имам предвид втория метродиаметър, който ще мине по посока север-юг. Първата лястовичка на този т.нар. подземен музей на София, който не е задължително да става само музей, защото това е една доста голяма територия. Античният град е с размери 250 на 400 метра. Това е една сериозна площ в центъра на града под земята. Голяма част от тази антична крепост може да се види, но някои части още не са разкрити. Голям шанс дава изграждането на метрото, за да могат тези останки и артефакти, които бъдат разкрити и проучени от археолозите, да бъдат експонирани в една урбанизирана подземна среда, която не е задължително да е само музей.

Фокус: А в какво друго?

Константин Пеев: Това може да са пешеходни пространства – открити и полуоткрити, свързани с търговска функция, с транспортна функция, както са изходите на двете метростанции, които стават точно на това място, с друга допълнителна функция – възможност да бъдат проектирани, сега в момента се правят архитектурни и градоустройствени проучвания на пространствата, в които да има изложби, концерти, културни мероприятия в среда, която е наситена с археологически останки от Римския период. Може би най-добре експонираният елемент от тази крепостна система, около който всеки много столичани минават, това е Източната порта на крепостта Сердика, която е експонирана в подлеза пред бившия Партиен дом или между сградите на Министерски съвет и Президентството. Там реставрацията и експонирането на тези останки са направени през 60-те години, като е съчетано с различни функции – на фотографа, магазин за антиквариат. Аз лично съм разработвал тази система от малки магазинчета със стъклени стени, които са почти незабележими, но в тях са туристически агенции, сувенири, магазин за цветя, малко кафенце, около 7-8 вида магазини са. Оттам може да влезете по античната улица, т.нар. Декуманос максимус. Друга част, по която аз съм работил от останките на древна Сердика, това е комплексът на Североизточната кръгла кула, която се намира северно от завоя на ул. „Искър”, по диагонала северозападно от сградата на Държавната агенция по горите, където е и канцеларията на главния архитект на София. Навремето аз направих една градоустройствена разработка с евентуалното поставяне на някаква по-сериозна сграда върху тази археология, защото както тогава, така и сега тя е на открито и се разрушава. Трябва много по-сериозна поддръжка, отколкото останките, които са в подлеза на Партийния дом – те са в прекрасно състояние, докато Североизточната кръгла кула, която е на открито, редовно е обрасла. Виждам, че Музеят за история на София полага грижи, чакълира се, изчистват се бурените, частични реставрационни дейности се правят, но поддръжката е по-сериозна, пък и не е достатъчно добре сигнирана, за да я знаят гражданите. Там има един ресторант, който се грижи за нея. Той е навлязъл малко в територията на разкопките, но от друга страна помага за поддръжката.
Друга част от антична Сердика, която също е добре експонирана и може да бъде видяна, това е част от крепостната система, която се намира в сутерена на Халите. След тяхната реконструкция през 90-те години, тази част от античните останки беше експонирана и може да се види в сутерена.

Фокус: Сам казахте, че строителството на метрото е дало възможност за откриването на много от артефактите на крепостта Средец. Какво е открито досега?
Константин Пеев: Първа птичка в метросистемното експониране беше археологията, която беше намерена в трасето на седма метростанция Сердика – тази, която се ползва и работи отдавна. Там под трасето на метростанцията бяха намерени доста артефакти. Не мога да кажа, че бяха супер интересни – нямаше красиви каменни колони, детайли, скулптури и т.н., но имаше части от сгради. Едната сграда беше особена – латрина е кръстена при нас. На съвременен език това е градска тоалетна. Там бяха открити части от малък декуманос, който се намира южно от главния декуманос, и флангиращите го сгради и части от тиасули , както и трасето на Западната крепостна стена. Тогава аз бях млад архитект. Моята задача беше да опишем, фотографираме, да разграфим всички тези елементи на малки парченца и по един специфичен проект на проф. Венков те бяха пакетирани и вдигнати с механизация от трасето на цялата метростанция, тъй като тя се изгради по открит способ – не подземно като тунел, а се копаеше отгоре на земята до дъното на станцията, за да се построи надстанция. Концепцията беше археологията да бъде изнесена, като се остави един специален етаж върху метростанцията, в който трябваше тези останки да бъдат върнати, след като бе построена и пусната в експлоатация метростанция Сердика. Поради ред обективни и субективни обстоятелства този процес много се забави и метростанцията беше пусната след политическите промени през 1989 година.

Фокус: Върху какво друго сте работил?

Константин Пеев: В самата „Булбанк” също има част от сердикийския крепостен комплекс. Това е продължението на крепостната стена на юг. Има една хубава кръгла кула, доста добре запазена, с части от тиасули. Вижда се интервал, но това е улицата от вътрешната част на крепостната стена, по която са циркулирали войски и граждани, когато е имало обсада. Върху част от тези останки има една уникална средновековна черква, която е малко по-висока, на кота, както са черквите, които излизат сега пред ЦУМ, черквата Св. Спас. Тя е съществувала до ‘20-те, ‘30-те година на XX век, тъй като тя е потънала – половината е над земята, половината е под земята. По време на Втората световна война, рои бомбардировките е разрушена, както е разрушена и католическата катедрала „Св. Йосиф”. Нямаше сграда на мястото на Католическата епархия допреди шест години, когато се построи новата катедрала „Св. Йосиф”. Тази средновековна черква „Св. Спас”, която е от XIII век, също е с уникални стенописи, част от които са свалени, част от които са вътре. Тези останки са сравнително добре запазени, но не са експонирани поради ред обстоятелства. Те са в територията на банката, в едно полупространство, което се вижда отвън, но не може да се влезе. Има стълба, но не е достъпно, защото има решетка.
Правил съм няколко проекта за експониране на комплекса на Западната порта на Сердика. Това е тази част, която се намира между улиците „Тодор Александров” на юг, „Джордж Вашингтон” на север и новата сграда на католическата катедрала „Св. Йосиф”. Ако мине оттам обикновен човек, ще види един буреняк и една зелена горичка. Всичко това са руините на комплекса. Той е доста внушителен. Има и мраморни елементи, структура от крепостната стена. Вътре в нея има много сгради –
перистилен двор с бази от колони. Няколко пъти е почистван с усилията на общината. Тогава наистина предизвикваше голям интерес от гражданите, но за съжаление има някакви проблеми там – грешки, реституиран парцел. Голяма част от територията е общинска, но предстои евентуално управата на Столична община да се заеме с тази част от историческото ядро на Сердика, за да бъде експонирано и подходящо показано на гражданите, посетителите и туристите на София.
За моя най-успешен проект в Сердика считам експонирането на тази част от Арена ди Сердика. Това е един амфитеатър, който е бил предназначен за гладиаторски игри. Това не е театър за театрални представления, а е амфитеатър за гладиаторски игри. Една мощна археология с обструкцията на този амфитеатър, на който се виждат части от арената, части от конструкцията, на която са били трибуните. Той е съчетан с един доста интересен хотел в интериора, но тъй като той беше разкрит още преди построяването на сградата, самият проект на сградата беше ориентиран максимално към показване и изявяване на тази археологическа субстанция, която се превърна в гвоздея на този хотел, стана най-интересното място и наистина е много атрактивна. Аз и моя екип успяхме там така да направим археологията, че тя да бъде ползваема, социализирана. В самите тези елементи има леко трапецовидни и заоблени части, се получават едни интересни пространства, в които могат да се провеждат конференции, коктейли и други интересни събития. Цялото това нещо е ескпонирано в едно атриумно пространство, вижда се от различни нива по височина, включително и от главното фоайе на хотела. Мисля, че е интересно. Всички, които се интересуват, могат да отидат и да го видят. Достъпен е обектът, отворен е, има специална табела. Всеки, който иска, може да отиде и да го види, като не е необходимо да се консумира нищо или да плаща. В това отношение хотелът има прекрасна политика.

Фокус: Сега с какво се занимавате?

Константин Пеев: В момента се занимавам с това, което правих като много млад архитект – да вдигам останките от седма станция. Сега съм ангажирам да вдигам новите останки, които излизат в трасето на осма станция от втори метродиаметър. Там пластовете са страшно много. Добре е запазен участъкът, явно там не е паднала бомба и се прочитат много пластове в дълбочина – като се започне от турски период, Късно и Ранно Средновековие, Античност, чак до праисторията може да се стигне. Археолозите все още работят. Аз не знам какво ще открият до края на проучването, но идеята е всичко да бъде проучено както трябва, по всички правила на археологията, всички елементи да бъдат запазени и тези, за които има възможност, да бъдат експонирани в съответните пространства, които ще останат между метростанцията и градското ниво, да бъдат върнати и експонирани. В течение на работата се оказа, че нещата, които се откриват, са много. В движение промениха проекта за изпълнение на тази метростанция. Първоначално беше одобрен проект, в който трябваше станцията да се изгражда по открит способ така, че в габаритите на станцията да се разкрие цялата археология, да бъде разглобена, демонтирана, изнесена на външна площадка и след като се изгради станцията и върху нея се направят две нива паркинги, трябваше да се върне в предпоследното подземно ниво преди градските улици. Това изискваше тотално демонтиране на цялата археология. Сега обаче проектът е променен и ще се правят само две шахти с размери 25 на 25. Това са южният и северният вестибюл на метростанцията. Само там ще се копае по открит способ. Самата станция ще бъде изградена между тези две шахти по тунелен способ, като минен тунел ще бъде изграден. Това е много тежко съоръжение, с 36 метра подпорно разстояние. В тази част, която остава над станцията, ще остане археологията, която ще се проучи и ще бъде експонирана. Всичко около станцията, защото станцията не заема цялото пространство между ЦУМ и западния фронт на бул. „Мария Луиза”, тя заема половината. След това ще бъде проучен теренът до ЦУМ и каквато археология излезе, тя ще бъде експонирана в един специален проект, който да интегрира археологически и пешеходни пространства, озеленяване, търговски площи, хранителни заведения, естради и т.н. Първото нещо може би ще се види в пространството на Ларгото, където също излезе археология – не толкова много, но достатъчно. Тази археология има голямото предимство, че е непосредствено до тези останки, които са е подлеза на Източната порта. Там ще може директно това, което е експонирано от нашите предшественици още 60-те години, сега да бъде свързано с новото, а отгоре по проектът на арх. Гълъбов ще има един стъклен купол. Отдолу се образува едно градско пространство, в което в античната среда и от части съвременни конструкции ще могат гражданите, туристите да слизат. Мисля, че е удачно решението, тъй като това пространство се измества леко на север от „Шератон” така, че сянката, която сградата прави, няма да пада в това пространство, слънцето ще го осветява и ще стане едно много интересно градско пространство.

Фокус: Има ли експонирани антични паметници на културата, за които столичани и гости на София да не знаят, а да минават всеки ден покрай тях?
Константин Пеев: Има, да. Аз дадох пример със Североизточната кръгла кула, която е на ул. „Искър” до сградата на ДАГ. Другият пример – това е Западната порта, която е в района на катедралата „Св. Йосиф”. Езерото, което е пред хотел „Рила”, е точно върху част от южната крепостната стена на Сердика седна крива кула вътре в нея. Източната крепостна стена минава точно пред входа на Президентството и на север стига до трамвайната линия по ул. „Искър”. След това завива на запад – от магазин „София” има една триъгълна кула, много добре запазена. Навремето тя беше експонирана, сега не знам защо не е достъпна. С течение на годините, когато правиха реконструкцията на Халите, беше разкрита и Северна порта на София. Там правиха тежка реконструкция на трамвайното трасе и е засипана, не е експонирана. Проучена е само за периода на строителството. Предстои евентуално всички тези красоти и древности да бъдат показани на столичани и гости. Аз съм много щастлив, че имам възможност да работя и мога да го правя.

Фокус: Има ли период, в който да бъдат изпълнени проектите за метрото и градската среда?

Константин Пеев: Да. Начало на археологическите проучвания на втория метродиаметър и на Ларгото – 2009 г. 2010 г. – разкриване и изследване на находките, 2011 г. – откриване на изложбеното пространство на Ларгото, 2012 г. – откриване на изложбеното експозиционно пространство на бул. „Княгиня Мария Луиза” пред ЦУМ.

  •   Няма добавени коментари за тази статия
Прибави коментар


назад
Eksa
Eksa
English version WebDesignBG         © ЕКСА АД - Всички права запазени
Eksa